Пациентите често идват на консултация със закъснение, когато рискът от усложнения е висок, казва урологът от МС „Здраве“ - Пазарджик
03.06.2026
Д-р Али, невинен симптом ли е паренето при уриниране при мъжете?
Ни най-малко. Това може да е уретрит, а много мъже игнорират този проблем. В практиката си все по-често срещам пациенти, които идват с един и същ проблем – започнало е с леко парене или дискомфорт при уриниране, който са подценили. В някои случаи обаче зад това стои уретрит – възпаление на пикочния канал. Тревожната тенденция е, че все по-млади мъже търсят помощ с подобни оплаквания, често след като симптомите вече са се влошили. В ежедневната ми практика виждам, че най-големият проблем не е самата инфекция, а закъснялото търсене на медицинска помощ. Колкото по-рано се реагира, толкова по-бързо и без усложнения протича лечението.
Какви са причините за появата на уретрит?
Най-често уретритът е свързан с инфекции, включително полово предавани заболявания например тези, причинени от бактерии като Neisseria gonorrhoeae (отговорни за гонорея) и Chlamydia trachomatis (които водят до хламидия). Други инфекции, предавани по полов път, като Mycoplasma genitalium и Trichomonas vaginalis също могат да причинят такъв проблем. или
Инфекциите предизвикват възпаление, подуване и болка, могат да се появят микроабсцеси и гнойно течение.
Бактериални инфекции, без връзка със сексуалната активност, като Escherichia coli (E. coli), често са свързвани с инфекции на пикочните пътища, както и такива бактерии като Ureaplasma urealyticum и Mycoplasma hominis. Други инфекции се предизвикват от вируса на херпес симплекс.
Неинфекциозните фактори могат да бъдат химическите дразнители, механичното дразнене от продължителна употреба на катетър, интензивна сексуална активност или нараняване.
Сред причините може да бъдат автоимунни състояния като реактивен артрит, при който имунната система погрешно се насочва към уретрата.
Искам да подчертая, че идентифицирането на конкретната причина за уретрит е от съществено значение за избирането на подходящо лечение.
Кога се появяват първите признаци на заболяването и кои са най-характерните от тях?
Симптомите обикновено се появяват в рамките на 2 до 10 дни след заразяване и включват леко парене или щипане при уриниране, дискомфорт (сърбеж) в областта на уретрата и чести позиви за уриниране.
В клиничната практика често се вижда как пациентите идват едва когато се появят по-изразени симптоми. Сред тях са секрет от уретрата (белезникав или гноен), кръв в урината и спермата, по-силна болка и парене, постоянен дискомфорт в слабините, а понякога и повишаване на температурата.
Състоянието става хронично, когато острият уретрит не се лекува правилно или пациентът продължава да бъде изложен на дразнители.
Важно е да се отбележи, че някои хора с уретрит може да имат леки симптоми или да са асимптоматични, което може да доведе до забавяне на търсенето на лечение.
Как протича лечението?
Уретритът се лекува основно чрез насочване към основната причина за инфекцията, облекчаване на симптомите и предотвратяване на предаването. Използват се антибиотици, които се избират въз основа на специфичния патоген, отговорен за инфекцията.
Лечението на уретрит, причинен от полово предавани инфекции като хламидия или гонорея предвижда елиминиране на инфекцията, облекчаване на симптомите, предотвратяване на предаването на инфекцията на сексуални партньори, насърчаване на по-малко рисково поведение за предпазване от рецидив на инфекцията, идентифициране и лечение на сексуални партньори.
Полово предаваните инфекции, които причиняват уретрит, могат също да съпътстват други инфекции, като HIV, сифилис и хепатит B. Тези вторични инфекции също трябва да бъдат лекувани.
Антибиотици като макролиди, беталактами или хинолони могат да лекуват основната инфекция. Когато е необходимо, партньорът на пациента също трябва да бъде лекуван за същата инфекция.
Лечението на уретрит, който е в резултат от нараняване или химически дразнител включва елиминиране на източника на нараняване или дразнене, като честа смяна на катетъра с нов, ако такъв се използва и използване на сапуни и лубриканти без аромат.
От изключително значение е провеждането на контролни изследвания и посявки до окончателно елиминиране на инфекцията.
Добрата новина е, че в повечето случаи уретритът се лекува успешно, особено ако се диагностицира навреме.
Какви са рисковете, ако се забави лечението?
Забавеното лечение увеличава значително риска от усложнения. Може да се развие възпаление на простатата - простатит, причинявайки болка в таза и кръста, а също възпаление на надсеменника - епидидимит, протичащ с остра болка, оток и зачервяване на засегнатия тестис. Възможно е да се стигне до уретрални стриктури – съединително-тъканни стенози, нарушаващи свободния поток на урината.
Има опасност и за появата на проблеми с фертилитета, тъй като неизлекуван епидидимит води до запушване на семепроводите, което пречи на сперматозоидите да напуснат тестисите. Освен това качеството на спермата се влошава от бактерии като Chlamydia trachomatis и Neisseria gonorrhoeae. Те могат да увредят ДНК на сперматозоидите и да намалят тяхната подвижност и количество.
Визитка
Д-р Али Али е уролог в Отделението по урология на МС „Здраве“- гр. Пазарджик. Завършва медицина през 2015 г. в Медицински университет - София. Специалност по уролгия придобива през 2021г.
Медицинският комплекс „Здраве“ с нови отделения по онкология...